Смокинята

                 Интересна е историята, разказана от к.б.н. В. Артамонов: в столицата на Перу, във вътрешния двор на президентския дворец, принадлежал някога на Франциско Писаро, завоевателя на инките, расте смокиня на  четири века. Тази забележителност на Лима е една от  туристическите атракции. Има легенда, която разказва, че дървото е възприело най-отвратителните черти на своя стопанин и затова никой не докосва сочните му  плодове. Мнозина са чували историята на испанските конкистадори, завоювали процъфтяващата държава на инките.
         Самият Писаро  се славел със жестокост и вероломство. Преданието гласи, че който се  докоснел до плодовете на  отгледаното от тирана  дърво, ще има изпълнена с нещастия съдба.
         Учените предполагат, че родината на смокинята е Мала Азия, откъдето по-късно се е разпространила чак до  Северна Африка.Следи от присъствието на смокинята намираме в египетски барелефи. В Древна Елада растението било посветено на  Деметра и Дионис, а в Рим се ползвало  с голямо уважение и било обект на култ. В древна Индия       смокинята била посветена на бог Вишну и във всяко селище отглеждали свое свещено дърво, което се считало за покровител и съветник на  хората, в негова чест извършвали  жертвоприношения и към него отправяли молби за потомство , богатство или мъдър съвет. Поливали го с мляко и вода, оставяли  под него цветя и хляб  като  дар.
       И така, какво представлява  смокинята?
       Това е дърво или  храст , висок от 4 до 10 метра с дебели клони и красиви  тъмнозелени ажурни листи.  На нашите ширини дървото е листопадно и през пролетта създава съцветия и листа,които през есента опадват. Но на юг то се развива и плододава целогодишно, като плодовете му узряват по различно време и винаги има реколта. На север се отглеждат храстовидни смокини, които заради студа се завиват с пръст или слама през зимата.

При счупване на клонче се отделя млечен сок - това е характерен признак на растенията  от рода на фикусите.Цветовете на смокинята са малки и невзрачни, те са разположени вътре във крушевидното съцветие. Дърветата с женски съцветия се наричат фиги, а тези с мъжки - каприфиги.Опрашването на женските цветове се извършва от насекомо, което живее в съцветията на каприфигите -бластофага. За да имат плодове, задължително трябва да има женски  и мъжки растения и опрашващото ги насекомо. Дивите смокини съдържат  в едно растение и двата вида съцветия.







 Какви полезни вещества съдържа смокинята?
 60 % от сухото вещество  е дела на монозахарите, които са лесно усвоими, също така пектин, лимонена, ябълкова, оцетна киселини, витамините С, В1,В2, А, каротин, фосфор, калций,  желязо и други. Високото съдържание на желязо прави плодовете много полезни при анемия, а листата  са използвани  за лечение на кожни заболявания. Магнезиевите соли в плода помагат при различни жлъчни нарушения и болести на нервната система, калиевите и  фосфорни соли осигуряват защита срещу  сърдечни проблеми и  при  задържане на течности. Смокинята има най-високо съдържание на фибри в сравнение с останалите растения и това я нарежда в топ класацията на полезните растения. Освен това тя съдържа  омега -3 , омега-6  и фитостерол, които не могат да се произведат от човешкото тяло и  са изключително полезни  за намаляването на холестерола , а също така за почистването на артериите. Препоръчвана  е за лечение на астма, кашлица и простуда.  Листата се берат по време на

цъфтеж и от тях се прави чай против 

кашлица, който се пие поне по 4 пъти на 

ден, като листата трябва да се варят поне 

половин час и след това чаят да се запари.  В миналото са използвали сока на смокинята за премахване на мазоли, като в продължение на няколко седмици всеки ден се намазва мястото на мазола. Днес е установено, че сокът съдържа фермента фицин, който също така се употребява за зарастване на язви и  като противоглистно  средство. Маслото, отделяно от семките на смокинята, може да бъде използвано като ускорител при боядисване.



Световният добив  за производството на плодове е около 1200 тона на година. В момента смокинята се  добива в страните от Средиземноморието, Мала  Азия и Средна Азия, Армения, Грузия, Азербайджан, Южна Русия. В България смокинята е разпространена най-вече по Черноморието и  южната част от страната. От нея се приготвят сладка, компоти, мармалад, вино и ракия.







Смокинята се отглежда лесно. Започва да плододава на 3-4 година и ражда в продължение на 50-60 години, а както вече споменах, известни са смокинови дървета на 300 -400 години. Изисква топъл климат, при измръзване се възстановява бързо, като образува нови клони и може да даде плод още същата година. Размножаването става чрез резници ,  издънки и подложки.