Интересна е историята, разказана от к.б.н. В. Артамонов: в столицата на Перу, във вътрешния двор на президентския дворец, принадлежал някога на Франциско Писаро, завоевателя на инките, расте смокиня на четири века. Тази забележителност на Лима е една от туристическите атракции. Има легенда, която разказва, че дървото е възприело най-отвратителните черти на своя стопанин и затова никой не докосва сочните му плодове. Мнозина са чували историята на испанските конкистадори, завоювали процъфтяващата държава на инките.
Самият Писаро се славел със жестокост и вероломство. Преданието гласи, че който се докоснел до плодовете на отгледаното от тирана дърво, ще има изпълнена с нещастия съдба.
Учените предполагат, че родината на смокинята е Мала Азия, откъдето по-късно се е разпространила чак до Северна Африка.Следи от присъствието на смокинята намираме в египетски барелефи. В Древна Елада растението било посветено на Деметра и Дионис, а в Рим се ползвало с голямо уважение и било обект на култ. В древна Индия смокинята била посветена на бог Вишну и във всяко селище отглеждали свое свещено дърво, което се считало за покровител и съветник на хората, в негова чест извършвали жертвоприношения и към него отправяли молби за потомство , богатство или мъдър съвет. Поливали го с мляко и вода, оставяли под него цветя и хляб като дар.
И така, какво представлява смокинята?
Това е дърво или храст , висок от 4 до 10 метра с дебели клони и красиви тъмнозелени ажурни листи. На нашите ширини дървото е листопадно и през пролетта създава съцветия и листа,които през есента опадват. Но на юг то се развива и плододава целогодишно, като плодовете му узряват по различно време и винаги има реколта. На север се отглеждат храстовидни смокини, които заради студа се завиват с пръст или слама през зимата.
Какви полезни вещества съдържа смокинята?
60 % от сухото вещество е дела на монозахарите, които са лесно усвоими, също така пектин, лимонена, ябълкова, оцетна киселини, витамините С, В1,В2, А, каротин, фосфор, калций, желязо и други. Високото съдържание на желязо прави плодовете много полезни при анемия, а листата са използвани за лечение на кожни заболявания. Магнезиевите соли в плода помагат при различни жлъчни нарушения и болести на нервната система, калиевите и фосфорни соли осигуряват защита срещу сърдечни проблеми и при задържане на течности. Смокинята има най-високо съдържание на фибри в сравнение с останалите растения и това я нарежда в топ класацията на полезните растения. Освен това тя съдържа омега -3 , омега-6 и фитостерол, които не могат да се произведат от човешкото тяло и са изключително полезни за намаляването на холестерола , а също така за почистването на артериите. Препоръчвана е за лечение на астма, кашлица и простуда. Листата се берат по време на
цъфтеж и от тях се прави чай против
кашлица, който се пие поне по 4 пъти на
ден, като листата трябва да се варят поне
половин час и след това чаят да се запари. В миналото са използвали сока на смокинята за премахване на мазоли, като в продължение на няколко седмици всеки ден се намазва мястото на мазола. Днес е установено, че сокът съдържа фермента фицин, който също така се употребява за зарастване на язви и като противоглистно средство. Маслото, отделяно от семките на смокинята, може да бъде използвано като ускорител при боядисване.
.jpg)
Световният добив за производството на плодове е около 1200 тона на година. В момента смокинята се добива в страните от Средиземноморието, Мала Азия и Средна Азия, Армения, Грузия, Азербайджан, Южна Русия. В България смокинята е разпространена най-вече по Черноморието и южната част от страната. От нея се приготвят сладка, компоти, мармалад, вино и ракия.
.jpg)
Смокинята се отглежда лесно. Започва да плододава на 3-4 година и ражда в продължение на 50-60 години, а както вече споменах, известни са смокинови дървета на 300 -400 години. Изисква топъл климат, при измръзване се възстановява бързо, като образува нови клони и може да даде плод още същата година. Размножаването става чрез резници , издънки и подложки.
