Реших да кача тези снимки, въпреки че през зимата няма достатъчно светлина, за да се види хубостта на българската природа. Е, все пак човек може да придобие някаква представа!
Това е Котленския Балкан, изключително живописен с красивите си поляни и върхове, със стадата си и сгушените планински къщички.
Пътят лъкатуши из необятната планинска шир. Навсякъде личи присъствието на местните жители. Когато наближаваме Котел, изведнъж слънцето се показва, колкото и да е мъгливо наоколо.
Природата е в контраст с местния пейзаж, тук времето е спряло някъде в петдесетте години на миналия век. Няколко стари неподдържани блокчета, засипана с боклуци ромска махала, хора, които се разхождат из мизерните улички и не забелязват собствената си мръсотия наоколо. Може би има начин тази изостаналост да се промени.
Котел - този красив български град, гушнал се между планинските вериги на източна Стара планина, е потънал в дълбок балкански сън. Някога горд със своето музикално училище и чудната си история и природа, сега е потънал в забвение.
Гората е болна. Всяко дърво е покрито с жълтеникави налепи. Преди година буря опустоши почти всяко десето дърво. Случи се да мина по този път точно след бурята - гората изглеждаше покосена. Сега едва личи,хората вече са прибрали падналите дървета, те са единственото им отопление. Изобщо тук единствения поминък са дърводобивът и овцевъдството. Няма работа за младите и те бягат.
Не искам да качвам снимки от Котел, защото е жалка картина.
На снимката долу се виждат като точици пасящи овце - идилия от много векове насам.
Слънцето едва пробива през облаците, реката следва шосето и от време на време преминава под него, за да се покаже от другата страна. Понякога се отдалечава, но пак се връща и се гмурва в храсталака. Трудно е да я откриеш дори при липсата на зеленина.
Огромни локви се кипрят в обезлесената гора . Шумата на дъбовете не е изпадала и придава есенно настроение. Тук-таме се е задържал сняг на островчета, който скоро ще изчезне от поредната топла вълна - колосалната промяна на климата е навсякъде!
Пътят и реката се "изтичат" надолу към село Мокрен, което е начало на края на "гордия" Балкан. Наистина навсякъде е мокро и влажно!
Ето го подбалканското шосе, от него се разкрива живописна гледка на север!
Мрачното време е останало горе, топъл вятър от югозапад е издухал облаците и южната част на страната е странно накипрена с есенно - жълта покривка и току-що поникнали зелени посеви. На всичкото отгоре дълги ивици от сняг съвсем объркват погледа .
Ето тук грижливи стопани са подрязали червеникавите прасковени фиданки - гордостта на този край. Другата гордост - лозовите насаждения също допълват местния пейзаж, всеки пътник си отдъхва от тягостните гледки на безстопанственост и мизерия и погледът му попива красивите полета на
Сливенския край, където грижите и човешкия труд си личат навсякъде, където се обърнеш.
Това бяло облаче се появи като че ли точно за снимката, контрастирайки със мрачното небе над планината.
Тук природата изглежда доста сурова, няма растителност и само сухата трева и камъните изпълват пейзажа.От време на време се появяват малки смърчови горички -явно слаб опит за залесяване на каменистите хълмове наоколо.
Там , където земята не може да бъде използвана за друго, някой е решил да постави тези слънчеви батерии , за сега най-лесно добитата енергия.
Моят разказ свършва до тук. Всеки сезон и всяко кътче от България си има своята хубост. Това което я прави още по-ярка или по-малко приемлива е присъствието и дейността на хората. От нас зависи дали ще живеем в "земен рай" или сред море от собствената си мръсотия. Никоя партия и никой политик няма да свърши нашата работа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар