РОДОПА И КОСМОСА/ RODOPA AND SPACE

    

Ние сме едни от стотината посетители  днес  на това неземно място. Чувстваме се като мравки сред гигантските творения на природата. Под краката ни кънти  една  огромна скала, която няма начало и край. Тя е излята от върха  до  едва белеещото дере  и се простира с километри. Присъствието на хора тук  е от древни времена. Вечер това е място, където се наблюдава звездния спектакъл по-добре от където и да било. Място, забулено в тайни и следи от митично присъствие.

В мрежата има доста информация за предположенията на археолози и историци относно Белинташ, или "Камъка", както го наричат местните. 

Имайки предвид, че историята е една хипотетична наука, основаваща се на факти, чиято връзка не е доказуема, човек може да  пристъпи тук  единствено с трепета на собствените си сетива, който е по- силен и въздействащ от всякакви  легенди. 

Октомври е. 2012 година. Изключително горещо , около 30 о . Повечето от посетителите полягват по камъните на слънчеви бани и кратка закуска, наслаждавайки се на невероятната гледка. От всички дупки върху огромната канара  дъждовна вода е останала само в двете най - обширни. Отдавна не е валяло . Единствено вечерите са прохладни.

Тук се виждат улеите, където се стича дъждовната вода. Има много  такива кръгли дупки, издълбани в камъка.

Отстрани скалата е отвесна, от източната страна  на няколко метра  отдолу  има растителност, под която се  показва бялата  застинала лава. От западната страна гората е забулила всичко и от съседните хълмове не се забелязва какво има горе. 
Отсреща, на югозапад, се намира Кръстова гора , едно от най- популярните места за религиозно поклонение в Родопите.

Долу,  на югозапад, се вижда село Мостово. Живописните меандри на реката го издигат като на платформа на  фона на  нагънатите планински очертания. В действителност  селото се простира на няколко  стръмнини и е доста  безлюдно. От центъра на  Мостово тръгва екопътека в посока към Кръстова гора .

На  юг се намира Караджов камък, една скала, напомняща Метеора, но в умален вариант, непристъпна от три страни.  Вижда се в дъното на тази снимка!

Самия Белинташ  не е достъпен от край до край, на места се виждат издялкани стъпала на труднодостъпни места. Някой се е погрижил за туристите и е поставил метална стълба. За съжаление още не е настъпила златна есен и горите изглеждат еднакво зелени навсякъде. Тук- таме се прокрадват  рижи петна от изсъхнала папрат. Но удивителната гледка  на планинската пазва  е незабравима!