Ние сме едни от стотината посетители днес на това неземно място. Чувстваме се като мравки сред гигантските творения на природата. Под краката ни кънти една огромна скала, която няма начало и край. Тя е излята от върха до едва белеещото дере и се простира с километри. Присъствието на хора тук е от древни времена. Вечер това е място, където се наблюдава звездния спектакъл по-добре от където и да било. Място, забулено в тайни и следи от митично присъствие.
В мрежата има доста информация за предположенията на археолози и историци относно Белинташ, или "Камъка", както го наричат местните.
Имайки предвид, че историята е една хипотетична наука, основаваща се на факти, чиято връзка не е доказуема, човек може да пристъпи тук единствено с трепета на собствените си сетива, който е по- силен и въздействащ от всякакви легенди.
Октомври е. 2012 година. Изключително горещо , около 30 о . Повечето от посетителите полягват по камъните на слънчеви бани и кратка закуска, наслаждавайки се на невероятната гледка. От всички дупки върху огромната канара дъждовна вода е останала само в двете най - обширни. Отдавна не е валяло . Единствено вечерите са прохладни.
Тук се виждат улеите, където се стича дъждовната вода. Има много такива кръгли дупки, издълбани в камъка.
Отстрани скалата е отвесна, от източната страна на няколко метра отдолу има растителност, под която се показва бялата застинала лава. От западната страна гората е забулила всичко и от съседните хълмове не се забелязва какво има горе.
Отсреща, на югозапад, се намира Кръстова гора , едно от най- популярните места за религиозно поклонение в Родопите.
Долу, на югозапад, се вижда село Мостово. Живописните меандри на реката го издигат като на платформа на фона на нагънатите планински очертания. В действителност селото се простира на няколко стръмнини и е доста безлюдно. От центъра на Мостово тръгва екопътека в посока към Кръстова гора .
На юг се намира Караджов камък, една скала, напомняща Метеора, но в умален вариант, непристъпна от три страни. Вижда се в дъното на тази снимка!
Самия Белинташ не е достъпен от край до край, на места се виждат издялкани стъпала на труднодостъпни места. Някой се е погрижил за туристите и е поставил метална стълба. За съжаление още не е настъпила златна есен и горите изглеждат еднакво зелени навсякъде. Тук- таме се прокрадват рижи петна от изсъхнала папрат. Но удивителната гледка на планинската пазва е незабравима!
