Отдавна смятам кръглата форма най-съвършена и подходяща за моите цветя. И не само. Но как по друг начин да изразиш величието на красивите божествени растения, привличащи като магнит не само жените, но и дребните създания, летящи около нас . Храна за очите и храна за духа, но и храна в най-прекия смисъл на думата - нима това не е многоизмерността на света, в който живеем. Форма без начало и край, но с център и периферия, и някъде между тях се завърта онази изначална точка, от която геометрията на формата е нарушена и изпълнена с лични възприятия и настойчиви намеци за цветни изблици.
Балчишките лодки. Неизменно изпънали
снаги насред жежкия бряг, приканващи
любопитните туристи към тясната пътечка и каменния парапет, където миризмата на прясна риба връща реалността и наднича в издутите им чанти и джобове: "Нима ще пропуснете тлеещата камара от полумъртви попчета или екзотичната купчинка подрастващ сафрид?" Фантазията е толкова силна, устата се напълва със слюнка и туристите изведнъж осъзнават, че самото небе се е отворило и като в приказка от " Хиляда и една нощ" са се озовали пред несметно богатство. И не са далеч от истината. Дори досадните мухи не са в състояние да развалят екзотичния привкус на приключението. Останалото е въпрос на време...
Недовършената картина. Отначало висеше закачливо над дивана и молеше: "-Довърши ме, довърши ме, ще изглеждам прекрасно!" Така престоя няколко дни, после няколко седмици, после няколко години.....
Смени пейзажа, пренесе се в друг град, през зимата наблюдаваше падащия сняг, трепереше от есенните ледени ветрове, следобед изпращаше умореното слънце и си отдъхваше в сумрака на тавана. Какво ли не видя и чу тази недовършена морска пустош! Но най- непоносимото беше, когато я наричаха "Залез"! Просто потръпваше от това . Защото още усещаше в меките си ласки топлите тела, които се галеха във водите и. Усещаше скорострелните пасажи от рибки, които гъделичкаха повърхността и. Потръпваше от лая на играещите кучета, които преследваха кристалните и вълнички.....Надигаше бистрите си гънки, в които се клатушкаха подрастващи гларусчета , измиваше грижливо следите от случайно преминали стъпки....... Рано рано сутрин......
Няма коментари:
Публикуване на коментар