В ЗАБРАВАТА НА ЛЯТОТО/ Lost in the summer

 Пъстър свят. Акрил върху керамика.Диаметър  на всички чинийки - 22 см.

Плодородие. Акрил върху керамика.  

Пролетно. Акрил върху керамика. 

Залез. Акрил върху керамика.

Пътят, който води у дома. Акрил върху керамика.

Късен люляк. Акрил върху керамика.

Есен в Родопа планина.Акрил върху керамика. 

От градската градина. Акрил върху керамика.

August, 14

 Слънчогледи. Акрилна техника върху керамика.

                                                                                       

Несебър. Акрил.

 Изгрев.Акрил върху керамика.

 

                                                                                                  

   Старата  къща.Акрил върху керамика.

ТРИ КАРТИНИ/ THREE PICTURES

 ТРИ  КАРТИНИ

Отдавна смятам кръглата форма най-съвършена и подходяща за моите  цветя. И не само.  Но как по друг начин да изразиш   величието на  красивите божествени растения, привличащи като магнит не само жените, но и дребните  създания, летящи около нас . Храна за очите и храна за духа, но и храна в най-прекия смисъл на думата - нима  това не е  многоизмерността на света, в който живеем. Форма без начало и край,  но с център и периферия, и някъде между тях се завърта  онази изначална точка, от която геометрията на формата е нарушена и изпълнена с  лични възприятия и настойчиви   намеци за цветни изблици.


Балчишките лодки. Неизменно изпънали 
снаги насред жежкия бряг, приканващи
любопитните туристи към тясната пътечка и каменния парапет, където миризмата на прясна риба  връща реалността и наднича в издутите им чанти и джобове: "Нима ще пропуснете тлеещата камара от полумъртви попчета или екзотичната купчинка подрастващ сафрид?" Фантазията е толкова силна, устата се напълва със слюнка и туристите изведнъж осъзнават, че самото небе се е отворило и като в приказка от " Хиляда и  една нощ"  са се озовали пред несметно богатство. И не са далеч от истината. Дори досадните мухи не са в състояние да развалят екзотичния привкус  на приключението. Останалото е въпрос на време...


Недовършената картина. 

Отначало висеше закачливо над дивана и молеше: "-Довърши ме, довърши ме, ще изглеждам прекрасно!" Така престоя няколко дни, после няколко седмици,  после няколко години.....
Смени пейзажа, пренесе се в друг град, през зимата наблюдаваше падащия сняг,  трепереше от есенните ледени ветрове, следобед изпращаше умореното слънце и си отдъхваше в сумрака на тавана. Какво ли не видя и чу тази недовършена морска пустош! Но най- непоносимото беше, когато я наричаха "Залез"! Просто потръпваше от това . Защото още усещаше в меките си ласки топлите тела, които се галеха във водите и. Усещаше скорострелните пасажи от рибки, които  гъделичкаха  повърхността и. Потръпваше от лая на играещите  кучета,  които преследваха кристалните и вълнички.....Надигаше бистрите си гънки, в които се  клатушкаха подрастващи гларусчета , измиваше грижливо следите от случайно преминали стъпки....... Рано рано сутрин......