Приготвям го повече от две десетилетия, за първи път го използвах за подсилване на близък след хепатит. Беше лежал в болница и се чувстваше много отпаднал, не беше в състояние дори да ходи. Оттогава го приготвям почти всяка година и през февруари и март давам на децата по една - две лъжички дневно, разредени с вода, против анемия и липса на витамини. Разбира се не се изживявам като лечител, но смятам, че това е най- лесния и евтин, а и разумен начин, за превантивни мерки против пролетна умора и още други неустойчиви състояния. Знаете, че в древен Китай на лекарите се плащало, когато пациентите са здрави, а не когато са болни.
И така, за да си спестим много нерви и пари, хубаво е този сироп да присъства в домашната аптечка и да се ползва профилактично, особено за анемия при деца и възрастни.
Сиропът го приготвям през октомври, когато плодчетата на бъзака /ниския храст/ са напълно узрели. Има го навсякъде из страната, покрай шосета и ниви, покрай реките. Не събирайте плодчета покрай шосетата, защото са замръсени. Трябва да се берат само узрели плодчета, недозрелите са ОТРОВНИ! Трябва да са напълно черни и да се ронят сами. Може да се събират в пластмасови кофички, за да не се смачкат. В къщи зрънцата се изплакват на силна струя вода и се почистват от паднали листенца и боклуци. След това се нареждат ред плодчета, ред захар /колкото да ги покрие/, или мед / по- добрия вариант/. Аз лично ги приготвям и по двата начина. Последния, най- горен ред е за захарта или меда. След това буркана се затваря, без да се запечатва и се поставя в по-широк съд заради ферментацията. След време известна част от сока може да "изкипи" от буркана. Аз не прецеждам сока, но може да се прецеди и съхранява без плодчетата.
Както вече споменах, сиропът се приема през зимата - по 1-2 чаени лъжички в половин чаша вода. Разрежда се, защото, въпреки, че е сладък, малко нагарча. Това " лекарство" се приема като профилактика при авитаминоза, пролетна умора, хепатит , анемия. Листата на бъзака също се използват при ужилване и опарване с коприва, като се натърква ужиленото място със зелени листа.
Може би тук е редно да спомена , че големия български лечител Петър Димков е считал високия бъз за българския жен- шен. От него от години приготвям, като изсушавам през май цветовете му, чай против кашлица. По-точно сушения цвят е съставна част от билкова комбинация. Също така се твърди , че зрънцата на ниския бъз лекуват и грип , и дори рак. Има много информация по въпроса, но аз споделям само своята практика. Успех!
Няма коментари:
Публикуване на коментар