Отглеждане на гинко билоба/ Cultivation of Ginkgo biloba

             Това е най - лесното нещо на света. Тук ще наблегна на  отглеждането и грижите за него, а не толкова на  употребата му като лекарство. Може би трябва само да  спомена някои от свойствата му. Ето какво пише в един сайт:                                                                                         • Подобрява  вниманието, концентрацията и паметта

• Помага при нервно изтощение, отпадналост, стрес

• Укрепва структурите на капилярните съдове и повишава тяхната устойчивост, намалява капилярната пропускливост и така спомага за микроциркулацията

• Има антиоксидантен ефект, неутрализирайки свободните радикали

•  Намалява риска от образуване на кръвни тромби

• Подкрепя тонуса на венозните стени

• Съдейства за регулацията на енергийния метаболизъм.       

           Така че е полезно  човек  да отглежда гинко при домашни условия, макар че в началото няма да може да използва листата му, докато растението не порасне достатъчно.  От друга страна, гинкото има необичайна форма на листата и есенно време се обагря в ярко жълт цвят, което му придава изключително екзотичен  вид. Въпреки, че родината му е Китай, гинкото е разпространено  вече из целия свят. Това е най- стария дървесен вид на земята,  съществувал е още  в юрския период и оттогава не се е променил. Намерено е и най- старото гинко , което е на 3500  години!   Друго негово ценно качество е, че не боледува и не  се напада от вредители. Представете си да отгледате  у дома или в градината това непретенциозно дръвче, което  след     хиляди години още ще е живо и полезно някому.                     Има много страници , изписани за гинко, поразровете и потърсете  информация и ще намерите много интересни неща.  И може би ще поискате да го имате.    

              За първи път се сдобих с готово поникнало гинко преди години, но то не оживя. Тогава реших да засадя семена. Трябваше да се стратифицират, тоест  да се подложат на  студ, за да могат да покълнат. Опитът ми показа, че най - лесно и бързо поникват семената, които съм събрала през  януари- февруари направо из-под снега. Тъй като семената имат отвратителна миризма, се запазват и никое животно не ги яде. Трябва да се махне меката част, която мирише лошо , и да се посадят костилките. Както всяко семе до поникването имат нужда от  редовно оросяване на почвата. Ако са на топло, след около месец след заравянето семената  поникват. Ако ги събирате есента, задължително трябва да престоят поне месец в хладилника, за да може после, когато ги извадите, да се събудят и да тръгнат да  се развиват.  Забелязах, че в нашия град има доста дървета  гинко. Не само из парковете, някои от тях са в частни градини, в детски градини, на улицата.  След като събрах семена, също така установих, че семената са с различна големина- гинкото от парка, което е  ниско и с по-тъмни зелени листа, има огромни семена, а това, което е в детската градина и е много високо  и с по-рехава корона  и по- светли листа, има по дребни семена . Разликата е почти двойна. Също така съм виждала и друга разновидност на гинко, която е  ниско дърво с листа в изключително наситен цвят зелено. Гинкото има мъжки и женски дървета, само женските дават плод  и не са предпочитани, но няма как да се установи кое какво е. По- големите костилки поникваха по -трудно и се развиваха много по-бавно. А по-малките - обратно.  Важно е да се знае, че първите години растението трябва да се полива редовно, дори да е засято направо в почвата.  Моите гинко са все още в  саксии, но  по този начин им осигурявам  топлина и бърз растеж.  Смятам да  ги засадя, когато пораснат  достатъчно  на височина. Важното е , че когато са засадени от семена  в домашни условия,  растенията поникват и се адаптират с околната среда и не преживяват стрес, а мисля , че се чувстват добре и растат по- бързо  . Тъй като гинкото по принцип не е капризно към почвата и влажността, всеки има шанс да си отгледа в къщи гинко. Показвам снимкa на най-високoтo от моите растения. В момента всички са в неугледен вид, без листа, но след месец вече ще се кипрят в зелена премяна.   Това е гинко на три години , последната година  порасна почти лакът, особено интензивно се разви през пролетта. Не  съм оформяла нищо по него , защото смятам да го засея в градина, но ако ще го гледате  в апартамент на балкон, вероятно трябва да се оформи корона и  се подрязва, защото расте доста бързо. Успех!    

Сиропът от бъз - домашно лекарство против пролетна умора/ Elderberry Syrup - home medicine against spring fatigue

 Приготвям  го повече от две десетилетия, за първи път го използвах за подсилване на близък  след хепатит. Беше лежал в болница и се чувстваше много отпаднал, не беше в състояние дори да ходи. Оттогава го приготвям почти всяка година и през февруари и март давам на децата по една - две лъжички дневно, разредени с вода, против  анемия и липса на витамини. Разбира се не се изживявам като лечител, но смятам, че това е най- лесния и евтин, а и разумен начин, за превантивни мерки против пролетна умора и още други неустойчиви състояния.  Знаете, че в древен Китай на лекарите се плащало, когато пациентите са здрави, а не когато са болни.
        И така, за да си спестим много нерви и пари, хубаво е този сироп да присъства в домашната аптечка и да се ползва профилактично, особено за анемия при деца и възрастни.
  Сиропът го приготвям през октомври, когато плодчетата на бъзака /ниския храст/ са напълно узрели. Има го навсякъде из страната, покрай шосета и ниви, покрай реките. Не събирайте плодчета покрай шосетата, защото са замръсени. Трябва да се берат само узрели плодчета, недозрелите са ОТРОВНИ! Трябва да са напълно черни и да се ронят сами. Може да се събират в пластмасови кофички, за да не се смачкат.  В къщи   зрънцата се изплакват на силна струя  вода и се почистват от паднали листенца и боклуци. След това се нареждат ред плодчета, ред захар /колкото да ги покрие/, или мед / по- добрия вариант/. Аз лично ги приготвям и  по двата начина. Последния, най- горен ред  е за захарта или меда. След това буркана се затваря, без да се запечатва и се поставя в по-широк  съд заради ферментацията. След време известна част  от сока може да "изкипи"  от буркана. Аз не прецеждам сока, но може да се прецеди и съхранява  без плодчетата.
       Както вече споменах, сиропът се приема през зимата - по 1-2 чаени лъжички в половин чаша вода. Разрежда се, защото, въпреки, че е сладък, малко нагарча. Това " лекарство"  се приема като профилактика при авитаминоза, пролетна умора, хепатит , анемия. Листата на бъзака също се използват при ужилване и опарване с коприва, като се натърква ужиленото място със зелени листа.
Може би тук е редно да спомена , че големия български лечител Петър Димков е считал високия бъз за българския жен- шен. От него от години приготвям, като изсушавам през май цветовете му,  чай против кашлица. По-точно сушения цвят е съставна част от билкова комбинация. Също така  се твърди , че зрънцата на ниския бъз лекуват и грип , и дори рак.  Има много информация по въпроса,  но аз споделям само своята практика. Успех!

Отглеждане на авокадо в домашни условия/Growing avocados at home

Тъй като обикновено се занимавам с отглеждане от семена на иглолистни храсти и дръвчета, за мен беше нова идеята за поникване на топлолюбиви  видове в домашни условия.След като изчетох необходимото количество информация по въпроса, закупих  няколко броя авокадо. Реших, че едно ми стига и зарових  огромната му костилка в една голяма саксия с  хибискус.Може да се каже, че почти го забравих. След около 20- 25 дни се показа доста голям поник и стремително  се насочи нагоре. Току-що поникналите растения са като децата, те притежават огромна енергия. Понякога се развиват с часове. Относно поливането трябва да се спомене, че преди да се покаже на повърхността, авокадото е поливано  през ден , тъй като  всъщност поливах китайската роза, която много обича вода и е еднометрово дръвче. Понеже стаята е  южна  и много топла и слънчева дори пред зимата, почти не ползвам отопление. Така че въздухът не е изсушен и условията са подходящи за отглеждане на всякакви растения.  И така, заложено през февруари, в началото на март аз вече имах бебе авокадо. Продължих да го  поливам през ден, а когато достигна около 2 педи височина, го прехвърлих в по-голяма саксия. Закупих почва и внимателно го извадих от  старото му място, без да махам пръстта около него. След няколко дни   се разбра, че  се адаптира добре и даже започна да расте още по-бързо. Ако растението не се полива няколко дни, големите му красиви листа от странично положение  клюмват надолу.  След поливане веднага се изправят. Винаги съм го държала до прозореца, на едно и също  място. Към началото на юни вече имаше около 10 листа. Освен с бърз растеж, авокадото ме изненада и  с необичайно големите си, средно твърди и много красиви листа. Както пише по  градинарските  сайтове, възрастното авокадо  достига до  30 м. височина, така че тази скорост на растеж явно е обичайна.  Относно метода  за поникване, в който се използват  чаша вода и клечки, не съм го пробвала, но щом като  моето авокадо успя да поникне по най-естествения начин, предполагам, че няма нужда от  такива крайности. Най-важното  е  подходяща почва, достатъчно дълбочина / поне педя/,  влага и температура над 15 градуса . Много е важен и сезонът. Както знаете, през февруари , март и април  се събужда природата , по това време на семената им е заложено генетично развитие..

След година авокадото е повече от метър, прекъснах връхчето му и то се разклони , много е красиво и се надявам да стане още по- красиво и голямо.
‎20.‎02.‎2012 ‎г.