Преди няколко години, изненадващо и за мен самата а също и за останалите, се запалих по това странно хоби - отглеждане на иглолистни от семена. Когато потърсих из нета информация за това, се оказа, че тя е оскъдна. Все пак намерих един сайт, в който подробно се описва как се отглеждат дървета от семена, за други видове размножаване се избягва публикуването на каквато и да е информация. Много по-късно си дадох сметка, че това явно е професионална тайна на работещите в индустрията за отглеждане на цветя, храсти и дървета. Ако всеки разбере колко е лесно да се сдобие и да си отгледа сам туя или друго растение или храст в къщи, никога няма да отиде да си купи. Или може би ще си купи само екзотични видове, които за първи път вижда. Ако хората знаят , че от обикновена откършена клонка от западна туя, примерно, могат да си отгледат красиво вечно зелено декоративно дръвче, много повече биха се заели да осъществят една такава идея. Разбира се, трябва да знаят , че не по всяко време на годината едно такова клонче, примерно с дължина две педи, може да се захване и да си пусне корени. То трябва да е засято или през есента , или през февруари- март, когато се възобновява живителната енергия на растенията , трябва да се засее веднага, щом се откърши, трябва да се сложи във влажна земя или почва , която да се поддържа влажна дълго време. Добре е да е на студено, отвън или в неотоплено помещение. Тази клонка не бива да се пипа поне една година от посяването и. Ако изсъхне, това се забелязва, за по- сигурно може да се засеят няколко. Ако запази състоянието си , значи се адаптира и ще се вкорени.
Човек трябва да се въоръжи с търпение и резултат ще има. Щом като от орехова тояга може да поникне дърво! Природата е демонстрирала и по-чудни и невероятни свои способности.
Та така за клончетата от туя. Но! Трябва да се прави разлика между туя и кипарис. Кипарисите са онези високи дървета във формата на свещ , високи над 15-20 метра, те не са така податливи на размножаване от клонки, както туите. Така че техните кръгли многобройни шишарки изпълняват предназначението си и дават напълно годни за размножение семена.
Семената е хубаво още преди засяването да се разпределят в кофички или на достатъчно разстояние едно от друго, защото след поникване не бива да се местят.
Засявайки семената от кипарис , трябва да им се осигури подходяща обстановка, мека влажна почва и топло помещение. Има нещо много важно за тези семена, което трябва да се знае. Те никога не поникват преди определеното им за това време - а именно през май!
След като поникнат и пораснат достатъчно , а те растат бавничко, трябва да им се осигури топлина , не бива да се оставят през първите години да зимуват навън, защото са топлолюбиви и замръзват бързо, за разлика от туите, които издържат до -15 - - 20 градуса без проблем. Що се отнася до стратификацията, вероятно има голямо значение дали ще бъдат обработени по този начин. Аз лично покълнах семена, без да са били на студено, но преди посяване ги държах няколко дни във вода, за да предизвикам покълването.
Трябва да се знае, че от стотици семена може да покълнат десетки, но накрая да останат или по-скоро да оцелеят само няколко екземпляра, така че е хубаво отначало да се заложи и на количеството, особено ако се захващате с това за първи път.
Кипарисите растат бавно. За три години при добри условия достигат един лакът височина. След третата година изведнъж ускоряват растежа си и за година израстват почти метър. Точно тогава, ако вече не са посадени , трябва да се избере постоянното им местонахождение. Иглолистните се засаждат с почвата, в която са расли, никога не бива да им се оголва корена! Задължително е нежната и крехка фиданка, която се засява, да бъде прикрепена с здрава тояжка или пръчка за да не се счупи. Добре е да се избере слънчево неветровито място и кипарисът ще израсне строен и красив и ще ви радва, кой знае, може би цял живот. Успех на ентусиастите!
Хибискус, китайска роза, сирийска роза, градинска дървовидна ружа, градински хибискус - това са многото имена на това красиво храстче. То те грабва с красивите си огромни цветове, които за жалост са нетрайни, но пък многобройни. Има толкова много разновидности, че няма човек, който да не си е пожелал да има в дома или градината. Аз, въпреки че имам четири разновидности от стайния хибискус, които ви показвам тук, не можах да се сдържа да не си купя и градински, който е студоустойчив и има огромен цвят, обикновено е в розово, бяло или червено, а моят е в тъмно-червено. По принцип хибискусите са в бяло, жълто, различни нюанси на розово, червено, а градинските - в бяло, бледо-лилаво до синкаво, но сега вече има хибриди с невероятно разнообразие в цветовете, а също така и във формата. Само последната снимка, която качвам, е взета от нета, това е розов градински хибискус.
Хибискусите обичат топлината и светлината, а също и влагата. Също така се нуждаят от богата почва, за да могат да цъфтят. Цветовете им са нетрайни, издържат само един ден, а понякога, когато е студено, най-много два. Сега вече има и хибриди, които цъфтят по два-три дни. През зимата стайните хибискуси не трябва да се поставят при по -ниски от 12-13 градуса температури, защото замръзват. Градинските са студоустойчиви. Те имат големи колкото длан цветове и са изненадващо нежни и красиви. Дървовидната ружа е много разпространен у нас градински храст от същото семейство. Отличава се с многобройни пъпки и обикновено се използва за зелена ограда, а също и самостоятелно в паркове и пред жилищни блокове. Цъфти в бяло, лилаво и розово. Всичките видове се размножават много лесно със резници, поставени във вода или за градинските - направо във почвата. Също така и със семена, но те се отглеждат по-бавно . По принцип се засяват през ранна пролет в парникови условия, и след като порастнат достатъчно, се пренасят на постоянното им място. Хибискусът не е капризен, но иска постоянно напояване. Напада се от вредители, затова иска повече грижи, когато се отглежда в домашни условия. Цъфти, когато има условия за това. Понякога пъпките му падат, това означава, че или няма достатъчно хранителна почва или че му е студено.Хубаво е през лятото стайните хибискуси да се изкарват навън , при което адаптирането им трябва да стане постепенно.Цъфтят на слънце и на шарена сянка.
Както знаете , чаят каркаде също се приготвя от цветовете на вид хибискус и е известен с това, че понижава кръвното налягане и е богат на витамини. Ето какво пише в един сайт за ползата от каркаде, чай, който се отглежда в Египет и Сирия: "Чаят „Каркаде” укрепва стените на кръвоносните съдове, нормализира кръвното налягане, намалява нивото на холестерола, има антибактериално действие, регулира функцията на стомашно-чревния тракт, черния дроб и помага при алергии от различно естество, помощ при отравяния от токсично въздействие на алкохола, притежава свойства да намалява температура и пикочегонен ефект. Интересна особеност на чаят е, че в гореща форма, той увеличава кръвното налягането, а ако се консумира студен чай, то налягането ще се намали. Убива някои болестотворни микроорганизми, може да се използва като противоглистно средство. Пресните листа и младите филизи са богати на витамини. Установено е, че чаят от хибискус е комплекс от витамини, плодови киселини, биофлаваноиди, незаменими аминокиселини и микроелементи, необходими за човека. Съдържащи се в хибискус кверцетин подобрява зрението, намалява умората на очите, подобрява метаболизма. Хибискус не съдържа оксалова киселина, поради което е безопасен за пациенти с бъбречни проблеми." 
